Основни характеристики на продуктите от неръждаема стомана

 

Заваряемост
Различните употреби на продукта имат различни изисквания за ефективността на заваряване. Съдовете за хранене от клас I обикновено не изискват заваряване, дори включително някои компании за съдове. Въпреки това, повечето продукти изискват добро заваряване на суровини, като съдове за хранене от клас II, термоси, стоманени тръби, бойлери, диспенсери за вода и др.
Устойчивост на корозия
Повечето продукти от неръждаема стомана изискват добра устойчивост на корозия, като съдове за хранене от клас I и клас II, кухненски прибори, бойлери, диспенсери за вода и др. Някои чуждестранни търговци също провеждат тестове за устойчивост на корозия на своите продукти: използвайте воден разтвор на NACL, за да загреете до кипене, излейте разтвора след определен период от време, измийте и подсушете и претеглете загубата на тегло, за да определите степента на корозия (Забележка: Когато полирате продукта, тъй като шкурка или шкурка съдържа Fe, това ще причини петна от ръжда по повърхността по време на тестът)
Когато броят на хромните атоми в стоманата е не по-малък от 12,5%, електродният потенциал на стоманата може внезапно да се промени от отрицателен потенциал към положителен електроден потенциал. Предотвратяване на електрохимична корозия.
Изпълнение на полиране
В съвременното общество продуктите от неръждаема стомана обикновено преминават през процеса на полиране по време на производството. Само няколко продукта като бойлери и резервоари за вода не се нуждаят от полиране. Следователно, това изисква суровината да има добро полиране. Факторите, които влияят върху ефективността на полиране, са главно следните:
①Повърхностни дефекти на суровините. Като например драскотини, вдлъбнатини, прекомерно ецване и др.
②Проблеми със суровините. Ако твърдостта е твърде ниска, не е лесно да се полира (лоша производителност на BQ), а ако твърдостта е твърде ниска, повърхността е предразположена към портокалова кора по време на дълбоко изтегляне, което се отразява на производителността на BQ. Производителността на BQ с висока твърдост е относително добра.
③За продукти, които са били подложени на дълбоко изтегляне, малки черни петна и РЪЧКИ също ще се появят на повърхността на зоната с изключително голяма деформация, което се отразява на производителността на BQ.
Устойчивост на топлина
Термоустойчивостта се отнася до способността на неръждаемата стомана да поддържа своите отлични физични и механични свойства при високи температури.
Влиянието на въглерода: Въглеродът е елемент, който силно образува и стабилизира аустенита и разширява аустенитната зона в аустенитната неръждаема стомана. Способността на въглерода да образува аустенит е около 30 пъти по-голяма от тази на никела. Въглеродът е интерстициален елемент, който може значително да подобри якостта на аустенитната неръждаема стомана чрез укрепване на твърд разтвор. Въглеродът може също така да подобри устойчивостта на корозия на аустенитна неръждаема стомана във висока концентрация на хлорид (като 42% кипящ разтвор на MgCl2). В аустенитната неръждаема стомана обаче въглеродът често се счита за вреден елемент. Това е главно защото при някои условия на устойчивост на корозия на неръждаема стомана (като заваряване или нагряване при 450~850 градуса), въглеродът може да образува въглеродни съединения с високо съдържание на хром Cr23C6 с хром в стоманата , което води до локално изчерпване на хром, което намалява корозионната устойчивост на стоманата, особено устойчивостта на междукристална корозия. Следователно. От 60-те години на миналия век новоразработените хром-никелови аустенитни неръждаеми стомани са предимно с ултра ниско съдържание на въглерод с въглеродно съдържание по-малко от 0,03% или 0,02%. Може да се види, че с намаляване на съдържанието на въглерод, чувствителността на стоманата към междукристална корозия намалява. Когато съдържанието на въглерод е по-малко от 0,02%, има най-очевиден ефект. Някои експерименти също така посочват, че въглеродът ще увеличи склонността към точкова корозия на хром аустенитна неръждаема стомана. Поради вредните ефекти на въглерода, не само съдържанието на въглерод трябва да се контролира възможно най-ниско по време на процеса на топене на аустенитна неръждаема стомана, но също така и в последващите процеси на гореща, студена обработка и термична обработка, увеличаването на въглерода върху повърхността на неръждаема стомана трябва да се предотврати, за да се избегне утаяването на хромни карбиди.